Тихо. Тук се стъпва тихо, на пръсти. Вглеждайте се внимателно в камъните на калдаръма. Вслушвайте се в тишината, прекъсвана, както някога, само от звъна на камбаните или накъсан кучешки лай. Часовниците тук са спрели преди повече от 230 години. Отчитат не време, а святост и родолюбие. Не ви ли се струва, че ето там, зад ъгъла на онази килия дочувате смеха на едно дете, което тепърва ще издаде първото българско списание? Или строгия и мъдър глас на една властна жена, игумения, дипломат и учител – баба Фота? Не дочувате ли как сричат азбукарчетата – момичетата на самоковските първенци или гласовете на будните самоковки от “Зора”? Или ще доловите нежното докосване от четката на някой вглъбен зографин – иконописец? А може би, може би ще чуете и стъпките на Апостолът?!
1772 год. в Хилендарския метох на Самоков баба Фота (по – късно монахиня Теоктиста) събира монахините на едно място. Едната от килиите била пригодена за тайно черкуване. Едва в 1818 год., с много упорство е издействан ферман, с който се узаконило съществуването на метоха. Данни за това намираме в старата митрополитска кондика, а в инвентарна книга от 1940 год. четем: “Построен е (храмът) със средствата на благочестиви християни. Около храма има килии, в които се молят 15 монахини. Те съставляват “девическия метох”.Уставът им датира от 1871 г. В първия член на устава е казано на нея дата, че отпреди сто години съществува девически “идиоритъм манастир”.
За първата църква на манастира няма запазени сведения. За втората сведенията дава местният историк Стоян Пешов, ползвайки данни от Г. Митрович: “Да се знае кога заправиха църквата у бабите, кога темельо закриваха сене 1837, месец април, 12 ден, храм “Покров Богородичен”. Знае се, че тази година съвпада с втората чумна епидемия и строежа е изоставен. Пред 1838 – 1839 г. църквата била довършена и осветена. Игумения на обителта вече е монахинята хаджи Еретина.
В разрастналия се манастирски комплекс намират убежище и посвещават своята благодетелност и знания много от дъщерите на видните самоковски възрожденски родове. Манастирът се утвърждава и като поредното духовно огнище на Самоков, посещавано от най- видните архиереи и в същото време учители на българския народ – Неофит Рилски, митрополит Авксентий Велешки, митрополит Доситей…
В доста по – късни години, след “варосването” на цялата църква и направените след това проучвания, бяха открити великолепните стенописи на притвора, единият от които рядък и здабележителен – “Крилатата Богородица”, както я наричат миряните, или “Покров Богородичен със св. Иван Рилски и св. Милутин II Урош Крал Сръбски “от 1839 год.
В този манастир и до ден днешен се съхраняват частици от мощите на св. Пантелейлхон и св. Сава Архиепископ Сръбски.
И до ден днешен вратите на манастира гостоприемно са отворени за всички: и за поклонници и грешни чада, които рано или късно ще се върнат в божието лоно, и за болката, и за радостта… И най – вече за тези, които искат да прескочат през времето, за да запалят в себе си българщината.
Сн. ЛАЛЕВА
