Христо Йончев – Крискарец

Био-библиографският указател е съставен по случай 120 г. от рождението на Христо Йончев – Крискарец в Читалищна библиотека Самоков.

Една от най-важните задачи при неговото съставяне бе да се намери тази форма, която най-добре представя личността на художника, надскочил местното значение на радетел за съхраняване старините на Самоков. Творчеството на Крискарец отдавна е признато за принос в националното художествено наследство.

       В указателя са представени 179 библиографски описания на документи на български език отпечатани в България за периода от 1922 год. (датата на първата публикация за Крискарец) до 1999 год. (отзивите за последната му изложба). Някои от тях са съпроводени с пълните текстове на статиите (от периода до 1944 г. и някои, чиито източници са по-трудно достъпни). Съставителят бе улеснен от факта, че наследниците на художника в лицето ст. н. с. Мария Йончева, предоставиха целия личен архив на Крискарец. Бидейки музеен работник, той грижливо е събирал всички свои публикации, както и рецензиите за творчеството си. Със същата добросъвестност делото му е продължено от неговата дъщеря. Архивът бе библиографски обработен.

       Описанията са подредени хронологично. Макар и малко на брой, книгите и частите от тях предхождат статийния материал. Публикациите с художествен елемент – спомени, есета и импресии са отделени в  отделна част.

Биографични данни

Христо Йончев – Крискарец е роден на 4 март 1879 г. в Самоков, в  махалата Крискар (край Искъра), откъдето идва и псевдонимът му. Той не обичал да напуска родното си място, на чиято природа и култура посвещава живота си.

Няколко години учителствува, за да може през 1904 г. да се запише в Рисувалното училище, което завършва чак през 1912 г. при професорите Ив. Мърквичка и Ив. Ангелов. За малко посещава Мюнхен (кани го друг голям майстор – първият български сценограф самоковецът Александър Миленков), където европейските образци оказват голямо влияние върху младия художник. Следващите години са белязани с творческа активност, материализирала се в пет самостоятелни изложби.

Рила го пленява завинаги. Тая планина няма по-верен пейзажист от Крискарец. Той е художникът с единственият воден паметник – Йончевото езеро. Запален турист, той живее по цяло лято със семейството си из Рила. В неговите картини тя е пълна със светлина. Бурните и мрачни състояния са далеч от творческото му светоусещане.

Пейзажите му – акварел и масло – са тематично и жанрово ограничени, но те надхвърлят рамките на “видяното”. Той обича да рисува на няколко места в Рила, но предава състоянията и като никой друг. Картините са като живота му – истински, изпълнени с любов и преклонение пред великата мистерия на природата. На него най му приляга определението “художник и певец на Рила”.  

Майстор на малката форма, той съумява да предаде цялото богатство от багри и светлина на рилския пейзаж. Този скромен
провинциален художник успява да привлече вниманието на такива сурови критици като Андрей Протич, Чавдар Мутафов, Сирак Скитник, които на времето са формирали художествения вкус. Техните рецензии са публикувани в най-авторитетни и с тежест издания.

И за това може би когато след 40 години прекъсване в София се организира изложба през 1971 г., тя се превръща в събитие,
защото “непознатият” Крискарец се оказва невероятно модерен художник. Сега в Художествената галерия в Самоков може да се види голямата ретроспективна изложба, посветена на неговата 120 годишнина. Тук е целият Крискарец и той отново е изненадващ.

Творческото наследство на художника, грижливо пазена от неговите деца – графикът Зафир Йончев и неговата сестра Мария Йончева, наследила възрожденския дух на своите предци, е мост от големите традиции на Самоков към модерния завършек на тоя век.

Другото голямо дело на Крискарец е работата му по събиране и запазване на “старините”. Този дребен наглед човек полага
колосални усилия за връщане възрожденската слава на Самоков. Удивителна е волята му в отстояване на разбирането си за
изграждането на музей в Самоков. От 1936 г., когато му е възложено да стане уредник, той извършва огромна събирателска дейност, пробужда родолюбивите чувства на съгражданите си, провокира тяхното дарителство. Етнографската изложба в Читалището през 1938 г., подредена от Христо Вакарелски, се превръща в културен феномен. Събраните голям брой икони, щампи, картини, шевици, занаятчийски предмети, са едни от най-ценните експонати на днешния музей. Всичко това Христо Йончев грижливо документира, всяко едно дарение става публично известно чрез пресата.

От тук на сетне усилията са насочени към изграждане на музейна сграда. Той буквално засипва вестниците, общинската управа, министерства с писма, жалби, настоявания и даже заплахи. И чудото става – за пръв път в България на 6 юни 1940 г. е положен основния камък на сегашната музейна сграда – случай без прецедент в тогавашната практика. Крискарец буквално залива не само местната, но и столична преса (пише в най-авторитетните вестници – “Зора”, “Слово”, “Днес”) със статии за самоковските будители, зографи; негова е заслугата за откриването и оценката на искровската шевица, както и за дърворезбените тавани в самоковските къщи.

Голямата му мечта да бъде построен паметник на Отец Паисий и до ден днешен остава нереализирана, макар че създава Фонд и събира постъпления от цяла България.

Напразно се взираме да открием аналог на този човек. Хора като Христо Йончев винаги са били странни изключения. Все пак
Крискарец има щастливата съдба да види завършено делото на своя живот. През 1949 г. на грандиозно тържество в Самоков по случай неговата 70 годишнина е открит официално и музеят с над 3 000 експоната.

Днес на входа на Историческия музей в Самоков е положена малка каменна плоча “Христо Йончев – Крискарец 1879 – 1950”.
Признателност към художника на Рила, завинаги останал свързан със своя роден град, а от там и с българската национална съдба.

1879Роден в Самоков на 4 март 1879 г.
1885 – 1897Основно и средно образование получава в родния си град.
1897 – 1909Учителствува (с прекъсване) в Горни Пасарел, Бели Искър, Долна Баня, Ихтиман и др.
1901 – 1912Следва (с прекъсвания) в Художествената академия в София
1912-1913Завършва Художествена  академия  в класа на проф. Ив. Мърквичка и на  проф. Ив. Ангелов
1905Кратка специализация в Мюнхен – Германия
1913 – 1922Гимназиален учител по рисуване в Панагюрище
1915 – 1918Военен художник към щаба на II армия
1915Участие в изложбата на Южнобългарските художници в Пловдив
1921Участие в Юбилейната изложба по случай 25-годишнина на Художествената академия, където получава ордена “За Гражданска заслуга”
1922 – 1928Учител по рисуване в Народната смесена прогимназия в Самоков
1923Участие в юбилейната изложба на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив
1928Приет за член на дружество “Родно изкуство”
1936 – 1949Уредник на музея в Самоков (без заплата)
1950Умира на 7 май в София
1921първа изложба като гимназиален учител в Панагюрище
1922изложба в салона на Гимназията в Самоков
1927излага 100 картини за пръв път в София – Художественатаакадемия
1929 пак там изложба “Рила” (картини из Рила;  скици от фронта: Охрид,  Беласица, Велес; народни шевици от Искровете)
1931изложба “25 лета в Рила” – 80 картини в галерията на  “Аксаков” N 16
1933“Върховете и езерата на Рила” (15–20) април в Художественатаакадемия

изложба в Самоков

1949 юбилейна ретроспективна изложба в Самоков
1968 изложба в Самоков, посветена на 90 г. от рождението му
1971изложба в София (галерията на “Раковски” 125)
1979 юбилейна изложба в Художествената галерия – Самоков  изложба в Читалище – паметник “Отец Паисий” в Самоков  (наследниците даряват 20 акварела)
1989 самостоятелна изложба по случай 110 – годишнина от рождението му в Самоков
1999 майгалерия “Масларски” представя акварели съвместно с графичния цикъл на Зафир Йончев – “Баща ми”
1999

ноември 

 

В Художествената галерия на Самоков е представена голяма ретроспективна изложба заедно с лични вещи и ценни документи от архива му.

Библиография

1926

БАРЕЛЕЙФА  КРИВОЛАК. // С а м.  о б щ и н с к и  в е с т н и к,  N 59,  2 ян. 1926.

1936

ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ И ГРОБА НА ЗАХАРИЙ ЗОГРАФ. // С а м о к о в, N 96, 21 ноем. 1936.

ЗЕЛЕНИЯТ САМОКОВ И НЕГОВИЯ ГОЛДЩОРМ. // С а м о к о в, N 100, 19 дек. 1936.

Самоковският “Гълфстрийм” изгонва мъглите, та в Сaмоков зиме грее много повече слънце, отколкото в София.

1937

САМОКОВСКИТЕ ЗОГРАФИ И РОДНОТО НИ ИЗКУСТВО. // З о р а, 23 май 1937.

ПРАЗДНИКЪТ НА РИЛА И НАШЕТО ВЪЗРАЖДАНЕ. // С а м о к о в, N 123, 29 май 1937.

МУЗЕЙ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО. // С а м о к о в, N 125, 12 юни 1937.

ЗАПИТВАНЕ : До църковното настоятелство на храма “Св. Никола”. //  С а м о к о в, N 141, 26 юни 1937.

Крискарец пита срещу какъв наем фурната и бакалницата в двора на църквата могат да се приспособят за музей.

ПАНТЕОН НА БУДИТЕЛИТЕ И МУЗЕЙ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО. //  С а м о к о в, N129, 10 юли 1937.

ДА СЪБЕРЕМ СПОМЕНИТЕ И ТВОРЕНИЯТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО!. //  С а м о к о в, N 141, 9 окт. 1937.

[УМОЛЯВАТ СЕ…]. // С а м о к о в, N 141, 9 окт. 1937.

Съгражданите да помогнат за събиране на старините.  

1938

ПЪРВАТА ПЕЧАТНИЦА В БЪЛГАРИЯ : Интересни сведения за нейното създаване. // A н е с, N 602, 2 февр. 1938.

ЗА ГРОБА НА ОТЕЦ ПАИСИЙ. // З о р а, N 5596, 20 февр. 1938.

САМОКОВ  – БЪЛГАРСКИЯ  ЙЕРУСАЛИМ. //  С а м о к о в, N 160,  25 февр. 1938.

След откритието на проф. Йордан Иванов, че гробът на Отец Паисий е в Самоков.  

ЗА ПОРТРЕТА НА КОНСТАНТИН ФОТИНОВ. // Д н е с, 5 март 1938.

ЕТНОГРАФСКАТА ИЗЛОЖБА И САМОКОВСКИЯ МУЗЕЙ. // С а м о к о в, N 171,  14 май 1938.

За подредената от Христо Вакарелски изложба.  

НАРОДЕН МУЗЕЙ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО. // С а м о к о в, N 178,  2 юли 1938.

        Също и в С л о в о, 16 юли 1938.

ЕДНО ДОБРО НАЧАЛО. // С а м о к о в, N 180, 16 юли 1938.

За културния живот на Самоков е предстоящето откриване на музей на Възраждането.  

ШИПКА, СЛИВНИЦА И БУЛАИР. // С а м о к о в, N 192, 8 окт. 1938.

Умоляват се съгражданите да донесат в музея спомени от освободителните борби на бълг. народ.  

РОДОЛЮБИЕТО НА САМОКОВСКИТЕ ЗОГРАФИ. // З о р а, N 5857, 25 дек. 1938.

ЗА ЗАБРАВЕНИТЕ САМОКОВСКИ БУДИТЕЛИ. // С а м о к о в, N 196, 29 окт. 1938.

САМОКОВ И ПАИСИЕВАТА ЕПОХА. // Д н е с, 29 окт. 1938.

1939

ТВОРЧЕСТВОТО НА САМОКОВКАТА. // З о р а, 2 юли 1939.

МУЗЕЙ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В САМОКОВ. // З о р а, 30 септ. 1938.

КАК ДА УВЕКОВЕЧИМ САМОКОВСКИТЕ БУДИТЕЛИ. // С а м о к о в, N 247, 21 окт. 1939.

1940

БЛАГОДАРНОСТ КЪМ НАСТОЯТЕЛСТВОТО НА ЧИТАЛИЩЕТО. // С а м о к о в, N 269, 23 март 1940.

За изказаната похвала на Крискарец за работата му по създаване на музея.  

ЗА РОДОНАЧАЛНИЦИТЕ НА НОВОТО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО. // В ч е р а  и  д н е с, N 133, 1 апр. 1940.

Музеят ще увековечи имената на Захарий Зограф и Никола Образописов.  

ИЗ АВТОБИОГРАФИЯТА НА БАБА НЕДЕЛЯ ПЕТКОВА КАРАИВАНОВА. //  С а м о к о в,  N 274, 27 апр. 1940.

АЛЕКСАНДЪР МИЛЕНКОВ И ПЛАНИНАТА. // С а м о к о в, N 306, 30 ноем. 1940.

ПОЛАГАНЕ ОСНОВНИЯ КАМЪК НА САМОКОВСКИЯ МУЗЕЙ. // Д н е с, 3 юни 1940.

САМОКОВСКИТЕ КАЛЪПИ ЗА ЩАМПИ. // С а м о к о в, N 280, 1 юни 1940.

        Също и в: З о р а, 6 юни 1940.  

ПОРТРЕТ – РИСУВАН ОТ ПЪРВИЯ САМОКОВСКИ КМЕТ. // З о р а, 23 авг. 1940.

 ЗА ПАМЕТНИКА НА ОТЕЦ ПАИСИЙ. // С а м о к о в, N 302, 1 ноем. 1940.

    Също и в: Д н е с, N 170, 2 ноем. 1940.  

ПЪРВИЯТ ВЕНЕЦ НА САМОКОВСКИТЕ ИКОНОПИСЦИ. // С а м о к о в, N 305, 23 ноем. 1940.

1941

ТАВАНИТЕ С РЕЗБА В САМОКОВ. // З о р а, 26 февр. 1941.

ЦЕННО ДАРЕНИЕ ЗА МУЗЕЯ. // С а м о к о в, N 328, 10 май 1941.

Голяма икона от 1842 ” Св. Пророк Илия”.  

ТКАНЕТАТА НА САМОКОВКАТА : Оригинално дарение на музея. // С а м о к о в, N 332, 7 юни 1941.

ДА ПОДКРЕПИМ ОБЩИНАТА Ц ДА НАПРАВИМ ВРАТИТЕ И ПРОЗОРЦИТЕ  НА МУЗЕЯ!. // С а м о к о в, N 333, 14 юни 1941.

        Също и в: Д н е с, N 361, 27 юни 1941.  

НОВООТКРИТА ЖИВОПИС В САМОКОВ. // З о р а, 8 юли 1941.

В къщата на Никола Образописов, обявена за “народна старина” през 1928 г. и е забравена.  

ЗА ПОКРИВА НА ЧИТАЛИЩЕТО. // С а м о к о в, N 337, 11 юли 1941.

Непрактичният покрив превръща Читалището в “Езеро на керемидите и водопади в читалнята”.  

СЪЗДАВАНЕТО НА САМОКОВСКИЯ МУЗЕЙ. // Д н е с, 15 авг. 1941.

ЦЕННО ДАРЕНИЕ ЗА САМОКОВСКИЯ МУЗЕЙ. // Д н е с, N  418, 4 септ. 1941.

    Също и в: С а м о к о в, N 346, 13 септ. 1941.  

ФОНД ЗА ПАМЕТНИК НА О. ПАИСИЙ. // С а м о к о в, N 348, 27 септ. 1941.

ФОНД ЗА ПАМЕТНИК НА О. ПАИСИЙ. // С л о в о, 6 окт. 1941.

ОБЩОНАРОДЕН ПАМЕТНИК НА ОТЕЦ ПАИСИЙ. // С а м о к о в, N 350, 11 окт. 1941.

ПАНТЕОНЪТ НА БУДИТЕЛИТЕ. // С а м о к о в, N 352, 25 окт. 1941.

ОТЗИВИ ЗА ПАМЕТНИКА НА О. ПАИСИЙ. // С а м о к о в, N 353, 31 окт. 1941.

Идеята за издигане на паметник на Паисий намира широк отзвук в столичната преса.

1942

САМОКОВСКИТЕ ТАВАНИ С РЕЗБА. // Д н е с, N 517, 2 ян. 1942.

ФОТИНОВ И МУЗЕЯ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО : По случай 100-год. На пробния бр. Любесловието. // С а м о к о в, N 370, 28 февр. 1942.

По случай 100 г. от първия бр. на “Любословие”  Крискарец призовава да се съберат в музея неговите книги.  

СТОГОДИШНИНАТА НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО СПИСАНИЕ “ЛЮБОСЛОВИЕ” : Приготовленията в Самоков за честване делото на К. Фотинов. // A н е с, N 568, 9 март 1942.

КОНСТАНТИН ФОТИНОВ : Една велика сто-годишнина. // С а м о к о в, N 373, 21 март 1942.

КНИГИТЕ НА ФОТИНОВ. // С а м о к о в, N 373, 21 март 1942.

ДОВЪРШВАНЕТО НА МУЗЕЯ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО. // С а м о к о в, N 382, 23 май 1942.

ДА ЗАПАЗИМ  БЕЛЬОВА  ЦЪРКВА. // С а м о к о в, N 385, 13 юни 1942.

МОЛБА ОТ УРЕДНИКА НА МУЗЕЯ. // С а м о к о в, N 387, 20 юни 1942.
МУЗЕЙ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В САМОКОВ : Ценна придобивка на родната култура. // С л о в о, 29 юни 1942.

ГОЛЕМИ ДАРЕНИЯ ЗА САМОКОВСКИЯ МУЗЕЙ. // Д н е с, 5 септ. 1942.

ПАМЕТНИК НА ОТЕЦ ПАИСИЙ. // С а м о к о в, N 400, 26 септ. 1942.

    Също и в: Днес, 1 окт. 1942 г. със загл. Фондът за паметник на Отец Паисий в Самоков.  

САМОКОВЦИ ЗА ОТЕЦ ПАИСИЙ. // С л о в о, 26 септ. 1942.

ЗАЩО? // С а м о к о в, N  401, 2 окт. 1942.

На въпроса защо да се вдига паметник на Паисий, Крискарец отговаря, че според проф. Йордан Иванов, Самоков е    българският Йерусалим.

ПАНТЕОНЪТ НА БУДИТЕЛИТЕ. // С а м о к о в, N 405, 31 окт. 1942.

УВЕКОВЕЧАВАНЕ НА САМОКОВСКИТЕ БУДИТЕЛИ. // Д н е с, 2 ноем. 1942.

Не чрез паметници, а чрез създаване на Музей.

ПАМЕТНИК НА ОТЕЦ ПАИСИЙ. // Д ъ г а, N 504, 9 ноем. 1942.

ГОЛЯМ  ПАМЕТНИК НА  ОТЕЦ   ПАИСИЙ  В   САМОКОВ. //  Ц е л о к у п н а    Б ъ л г а р и я  (Скопие), 10 ноем. 1942.

Призив за подкрепа на родолюбивото дело на самоковци.

ПРАВИЛНИК ЗА “ФОНД-ПАМЕТНИК  О. ПАИСИЙ” В САМОКОВ. // С а м о к о в, N 412, 18 дек. 1942.

ДВЕ  ХУБАВИ  КНИГИ. // С а м о к о в, N 414, 31 дек. 1942.

За книгите на Златка Щерева “Денят на жътвата” (разкази) и “Изгрява ден” (стихове).  

1943

ДИСКУС ЗА ПАМЕТНИКА НА ОТЕЦ ПАИСИЙ. // З о р а, 17 септ. 1943.

Обявава църковното настоятелство в гара Пирин.

ЗА ПАМЕТНИКА НА ОТЕЦ ПАИСИЙ : По случай празника – 27 септември. // С л о в о, N 6356, 27 септ. 1943.

Починът на самоковци за издигане на паметник на Паисий става общонароден идеал.  

ПАНТЕОНЪТ НА САМОКОВСКИТЕ БУДИТЕЛИ. // Н о в а   в е ч е р, 30 окт. 1943.

Поради всенародната скръб за смъртта на цар Борис откриването на Музея на Възраждането се отлага.  

1944

ПО ГРАДОВЕ И СЕЛА. // З о р а, 22 ян. 1944.

СТОГОДИШНИНАТА НА ФОТИНОВОТО “ЛЮБОСЛОВИЕ” И ОСВЕЩАВАНЕ “МУЗЕЯ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО”. // З о р а, N 7423, 23 март 1944.

СТОГОДИШНИНАТА НА “ЛЮБОСЛОВИЕ” : Едно тържество в Самоков. // З о р а, 4 юни 1944.

ОРИГИНАЛНО ДАРЕНИЕ ЗА САМОКОВСКИЯ МУЗЕЙ. // З о р а, 2 юли 1944.

Султански берат и сабя на Захари Х.  Гюров  предостави на Музея неговият внук Иван М. Греков.  

ЦЕННО ДАРЕНИЕ. // Р и л с к о   е х о, N 2, 5 авг. 1944.

ПРИЛИКАТА МЕЖДУ РУСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ЖИВОПИС. // Р и л с к о    е х о, N 8, 16 септ. 1944.

ПАМЕТНИК НА ПАИСИЙ. // Р и л с к о   е х о, N 9, 23 септ. 1944.

ДА СЪБЕРЕМ СПОМЕНИ ОТ ПЪРВАТА САМОКОВСКА КОМУНА. // Р и л с к о    е х о, N 11, 22 окт. 1944.

1947

ЕДИН КУЛТУРЕН АПЕЛ. // С а м.   т р и б у н а, N 3, 16 юли 1947.

1948

ДА  ОТКРИЕМ МУЗЕЯ. // С а м.   т р и б у н а, N ?? , 2 март 1948.

Това ще е и незаменим повод за дарителство.  

1979

НЕ “ПО ПАМЕТ”, НЕ “ПО НАТУРА”,  А СВОБОДНО РИСУВАНЕ . // И з к у с т в о, 1979, N 7, с. 33 – 37.

Синът на художника – Зафир Йончев е представил наблюденията на баща си за неговата учителска практика (Ръкописът датира от 1922 г.).  

1992

БАРЕЛЕЙФА  КРИВОЛАК. // Л ю б о с л о в и е, N 43, 24 окт. 1992.

Препечатка със съкращения от същата статия, публикувана през 1926 г.

1922  

АЛЕКСИЕВ, Н. Изложбата на Хр. Йончев / Н. Алексиев. // С е м е, 1922, N 4, с. 25.

В салона на гимназията…. // С л о в о, 25 апр. 1922.

За първата самостоятелна изложба на Крискарец в Самоков, който излага 150 платна.

1927  

СИРАК СКИТНИК. Изложба “Рила” / Сирак Скитник. // С л о в о, 22 апр. 1927.

РИЛА в картини (По повод изложбата на Хр. Йончев) // М и р, 27 апр.1927.

ЕДНА интересна изложба // С в о б о д н а  р е ч, 30 апр. 1927.

Близо сто картини изложи в малкия салон на Художествената академия Хр. Йончев – Крискарец.

МУТАФОВ,  Чавдар.  Хр.  З.  Йончев – Крискарец / Чавдар Мутафов. //С т р е л е ц, N 5, 5 май 1927.

ЗАХАРИЕВ, Васил. Рилската изложба на Христо З. Йончев / В. Захариев. / З л а т о р о г, 1927, N 5-6, с. 285-286.

1929

ПРОТИЧ, Андрей. Художествената изложба на Хр. Йончев Крискарец / Андрей Протич. // З н а м е, 30 апр. 1929.

СИРАК СКИТНИК. Рила / Сирак Скитник. // С л о в о, N 2067, 1 май 1929.

МИЛЕНОВ. Рила / Миленов. // С в о б о д н а   р е ч, 5 май 1929.

По повод изложбата на Крискарец в Художествената академия. “Крискарец е влюбен в планината и може би тъкмо за това тя му открива много от своите прелести”.

СТОЯНОВ, Петър. За художествените изложби “Родно изкуство” и “Рила”  / Петър Стоянов. // Н е з а в и с и м о с т, N 2388, 9 май 1929.

Висока оценка за творчеството на Крискарец,  представено в двете изложби.

МИТОВ, Стефан. (Въпреки несъмнената сочност … ) / Стефан Митов.// Л и т.   г л а с, N 42, 26 май 1929.

МУТАФОВ, Чавдар. Изложбата на “Родно изкуство” / Чавдар Мутафов. // Л и т.   н о в и н и, N 35, 26 май 1929.

Отделя специално внимание на пейзажите на Крискарец.

ОТЗИВИ за “Художествената изложба Рила” на нашия съгражданин Хр. Йончев – Крискарец // С а м.   о б щ и н с к и   в е с т н и к, N 240, 6 юли 1929.

Най-важното от публикуваните рецензии на Сирак Скитник, Андрей Протич, Стефан Митов и др.

1931

[Двадесет и пет] 25 лета в Рила / Владимир Русалиев. // С а м о к о в с к и  о б щ и н с к и   б ю л е т и н, N 322, 7 март 1931.

По повод едноименната изложба на Крискарец са публикувани мнения за предишни негови изложби.

СИРАК СКИТНИК. Изложба Рила / Сирак Скитник. // С л о в о, N 2641,9 апр. 1931.

“Величието и красотата на Великата Рилска пустиня са увличали мнозина наши пейзажисти, но никой с такава настойчивост, любов и възторжена привърженост не живее с тях, както Йончев – Крискарец”.

МИЛЕНОВ. Влюбеният в планината / Миленов. // С в о б о д н а  р е ч, N 2124, 12 апр. 1931.

За изложбата на Крискарец “25 лета в Рила”. 

ДЕЛИРАДЕВ, Павел. Великата Рилска пустиня в картини / Павел Делирадев. // С а м.  о б щ и н с к и   в е с т н и к, N 325, 2 май 1931.

    Също и в: М и р, 14 апр. 1931.

МОРОЗОВ, П. Художествени изложби / П. Морозов. // М и р, N 9228, 25 апр. 1931.

СИРАК СКИТНИК. Хр. Йончев – Крискарец / Сирак Скитник.// Б ъ л г. р е ч, VI, 1931/1932, N 7.

МИТОВ, Стефан.  Великденски  изложби  / Стефан Митов.   //  Л и т. г л а с, N 112, 25 авг. 1931.

Обстоен художествен преглед на изложбите в София, където специално място е отделено на Хр. Йончев – Крискарец.

1933

КАЗАНДЖИЕВ, Л. Една оригинална изложба / Л. Казанджиев. //  З н а м е, N 131, 14 юни 1933.

“… софийската публика пропуща да се стече в тихата зала на худ. галерия, за да отдаде заслуженото внимание на един рядко даровит служител на изкуството и да бъде облъхната от поезията на рилските върхове и езера.”

МИТОВ,  Стефан. Хр. Йончев – Крискарец / Стефан Митов.  // Л и т . г л а с , N 200, 25 юни 1933.

ЗАХАРИЕВ, Васил. Рилските езера и върхове на Крискарец / Васил Захариев. // Б ъ л г .  т у р и с т , 1933 , N 6 , с. 91.

ПРОТИЧ, Андрей. Майсторите на българския пейзаж / Андрей

Протич. // З л а т о р о г, XIV, 1933, N 7, с. 336 – 337.

Значително е мястото на Йончев – Крискарец .

1941

ЙОРДАНОВ, Карл. Планината и художниците / Карл Йорданов. // Б ъ л г.  т у р и с т . 1941, N 3-4, с. 85-86.

“От малцината художници у нас, посветили се на планинския пейзаж, трябва да споменем преди всичко Хр. Йончев – Крискарец’’.  

ЗАХАРИЕВ, Васил. Музей на Възраждането в Самоков / Васил  Захариев.  // В е ч е р, N 392, 5 авг. 1941.

За голямата роля на Крискарец при създаването на музея.  

АНГЕЛОВ, Славчо.  Един  скромен културен работник / Славчо Ангелов. // С а м о к о в, N 348, N 27 септ. 1941.

    Също и в: Д н е с, N 454,17 окт. 1941.        

Освен известен художник, името на Крискарец ще остане свързано  за  вечни времена  с Музея на Възраждането в Самоков.  

1942

АНГЕЛОВ, Славчо. Хр. Йончев – Крискарец / Славчо Ангелов. // К о о п.  п р о с в е т а, N 16, 20 ноем. 1942.

1949

ХУДОЖНИКЪТ – Планинар и ентусиазиран уредник на самоковския музей Хр. Йончев – Крискарец на 70 години  //  С а м.  т р и б у н а, N 13, 16 юли 1949.

Съдържа: Славчо А н г е л о в. Музеят – дело на Йончев. – Славчо К ь о с е в. Христо Йончев – Крискарец. – Христо В а к а р е л с к и. Из историята на самоковския музей.

АНГЕЛОВ, Славчо. Честването на художника Хр .Йончев Крискарец в Самоков / Славчо Ангелов. // В е д р и н а, 7 авг. 1949.

ЧЕСТВУВАНЕТО на Крискарец // С а м.  т р и б у н а, N 14, 5 септ. 1949.

Същият ден официално е открит и Музеят в Самоков.

БОСИЛКОВ,  Светлин.  Половин  век  обществено – културна дейност / Светлин Босилков . // О т е ч .  ф р о н т, N 1516, 2 авг. 1949.

1950

КЬОСЕВ, Славчо. Христо Йончев – Крискарец почина / Славчо Кьосев. // С а м. т р и б у н а, N 2, 3 юни 1950.

1960

АНГЕЛОВ,   Славчо.  Художникът   на   планината   / Славчо Ангелов. // К а р т и н н а  г а л е р и я, 1960, N 5,  с. 70.

1968

ЖИВОТ, отдаден на изкуството и България  //  С о ф. п р а в д а, N 69, 2 авг. 1968.

За изложбата, посветена на 90 г. от рождението на Крискарец.

КЪРШОВСКИ, Преслав. Христо Йончев – Крискарец / Преслав Кършовски. // С а м.   к о м у н а, N 31, 3 авг. 1968.

90 г. от рождението на художника.

КЪРШОВСКИ, Преслав. Христо Йончев – Крискарец / Преслав Кършовски. //  В е ч.  н о в и н и, N 5253, 12 авг. 1968.

АПОСТОЛОВ, С. Поетичен разказ за Рила / Ст. Апостолов. // О т е ч.  ф р о н т, N 7433, 11 авг. 1968.

1971

ПЕВЕЦЪТ на Рила. // Е д н а   с е д м и ц а   в  С о ф и я, N 25, 14 -20 юни 1971.

На “Раковски” 125 столичани могат да се срещнат с изкуството на Крискарец.

ЧАКЪРОВ, Васил. Юбилейната изложба на Крискарец / Васил Чакъров.  // С а м.   к о м у н а, N 25, 19 юни 1971.

ИГНАТОВ, Ал. С любов към истината / Ал. Игнатов. // В е ч.  н о в и н и, N 6131, 18 юни 1971.

АНГЕЛОВ, Чавдар. Творчество, вдъхновено от природата / Чавдар Ангелов. // К о о п.   с е л о, N 142, 22 юни 1971.

Юбилейна изложба на Крискарец.  

ЙОРДАНОВ,  Николай.  Художник  на  планината / Николай Йорданов.  // С о ф.   п р а в д а, N 69, 27 юни 1971.

60 платна на Крискарец отбелязват неговата 90-годишнина в галерията на “Раковски” 125 в столицата.

ВЕНЕВА, Лена. Юбилейна изложба на Христо Зафиров Йончев -Крискарец (1879 – 1950) / Лена Венева. // Н а р.   к у л т у р а, N 27, 3 юли 1971.

ДЖУРОВА,  Аксиния. Изложба на Христо Йончев / Аксиния Джурова.  // И з к у с т в о, 1971, N 9, с. 18-19.

1973

Христо Йончев – КРИСКАРЕЦ: Моногр. очерк / Предст. от Аксиния  Д ж у р о в а – София. – Бълг.   художник, 1973. – 30 с. : с цв.  репрод.

1974

ШАПКАРОВ, Георги. Поезия в картини за Рила планина / Георги Шапкаров. // С а м.  к о м у н а, N 8, 23 февр. 1974.

По повод излезлия художествен албум, посветен на Крискарец.

1979

ДЖУРОВА, Аксиния. Планински художник / Аксиния Джурова. // Н а р. к у л т у р а, N 9, 2 март 1979.

100 г. от рождението на Христо Йончев – Крискарец.  

[Сто] 100 години от рождението на Христо Йончев – Крискарец.   // С а м. к о м у н а, N 10, 17 март 1979.

Съдържа: За художника и създаденото от него. – Георги М и х а й л о в. Самобитен творец. – Наум Х а д ж и м л а д е н о в. Крискарец  в спомените на съвременник.

ПЕТКОВ, Антон. [Сто години от рождението на Христо Йончев – Крискарец] / Антон Петков. // В е ч. н о в и н и, N 105, 29 май 1979.

За юбилейната изложба на художника в Самоков.  

СТЕФАНОВА, Елка. Самобитен творец / Елка Стефанова. // Р а б.  д е л о,   N 169, 1 юни 1979.

100 г. от рождението на Крискарец.  

ЮБИЛЕЙНА изложба на Крискарец // С а м. к о м у н а, N 20,   2 юни 1979.

По случай неговата 100 – годишнина.  

РУСЕВ, Светлин. Изкуство, което ще вълнува и утре / Светлин Русев.  // С а м. к о м у н а, N 21, 9 юни 1979.

Из словото при откриване на юбилейната изложба на Крискарец в Самоков.  

ШАПКАРОВ, Георги. С дъха и багрите на Рила / Георги Шапкаров. //  С а м. к о м у н а, N 21, 9 юни 1979.

За изложбата на Крискарец в родния му град по случай неговата 100 – годишнина.

ШАПКАРОВ, Георги. Вдъхновен певец на Рила / Георги Шапкаров. // С о ф. п р а в д а, N 68, 13 юни 1979.

По случай изложбата в Самоков, посветена  на 100 – годишнината на Крискарец.  

ЮБИЛЕЙНА изложба // Р а б.  д е л о, N 183, 29 юни 1979.

100 г. Христо Йончев – Крискарец.  

ДАР за музея // С а м. к о м у н а, N 26, 14 юли 1979.

18 фототабла, посветени на живота и творчеството на Крискарец, подари на Музея неговият внук Христо Зафиров Йончев.  

1983

КОНСТАНТИНОВ, Петър. Христо Йончев – Крискарец. // К о н с т а н т и н о в, Петър. Пролетта на чувствата. – С. 1983, с. 153-158.

1987

ЧАКЪРОВ, Васил. Христо Йончев – Крискарец / Васил Чакъров. // С а м.  к о м у н а, N 18, 30 май 1987.

1989

БАЛАБАНОВ, Димитър. Другият Крискарец / Димитър Балабанов.    // С а м. к о м у н а, N 24, 17 юни 1989.

Създаването на Музея в Самоков е другото голямо дело на художника.  

МИХАЙЛОВ, Георги. Ново дарение от семейство Йончеви. / Георги Михайлов. // С а м. к о м у н а, N 25, 24 юни 1989.

От последната изложба, посветена на 110 г. от рождението на Крискарец.  

ДИМИТРОВ, Георги. Сърдечен и желан контакт / Георги Димитров.   // С а м. к о м у н а, N 27, 8 юли 1989.

Дъщерята на Крискарец дари 20 акварела от изложените в Читалището.  

ВАРДАРОВА, Надка. Тържество за художника на Рила / Надка Вардарова. // С а м. к о м у н а, N 39, 30 септ. 1989.

По случай 110 – годишнината от рождението на Крискарец на огромен камък край Йончевото езеро в Рила бе поставен барелеф, дело на неговия син – Зафир Йончев.  

НИКОЛОВ, Калин. Вярвайте на изкуството / Калин Николов. //  В е ч. н о в и н и, N 256, 28 дек. 1989.

За изложбата в СГХГ “Четирима ранни пейзажисти” с  участието на Христо Йончев – Крискарец.  

ДАШИНА, Юлия. Неотдавна във фоайето на Читалище … / Юлия Дашина. // Ч и т а л и щ е, 1989, N 12, с. 38.

От изложените непознати акварели на Крискарец, наследниците даряват двадесет на Самоков.  

1990  

НИКОЛОВ, Велизар. Четирима майстори на пейзажа / Велизар Николов. // С о ф. в е с т и, N 2, 1-7 февр. 1990.

Уникална изложба в СГХГ, където е представен и  Крискарец “този единствен и последен поет на планината”.  

КАРЛУКОВСКА, Снежана. Голямата и сложна мистерия на природата / Снежана Карлуковска. // В е ч. н о в и н и, N 42, 1 март 1990.

За изложбата “Четирима ранни пейзажисти”, където е показан и Крискарец.  

ПОПОВ, Чавдар. Българската природа през погледа на ранните пейзажисти / Чавдар Попов. // Ч и т а л и щ е, 1990, N 3, с. 34 – 35.

И за Крискарец по повод изложбата  в  СГХГ.  

1991

ДЕЧЕВА, Нели. Художникът, който даваше уроци на природата / Нели Дечева. // Е х о, N 23, 6 септ. 1991.

Дойде времето Крискарец да получи истинското си признание.  

1993  

ДЖАКЕРСКИ, Бойко. Срещите със самоковското изкуство ще зачестят / Бойко Джакерски. // Л ю б о с л о в и е, N 1, 8 ян. 1993.

В Коледната изложба са представени четирима самоковски художници, между които и Крискарец.  

КРИСКАРЕЦ в галерия “Арена”. // Е х о, N 2, 20 ян. 1993.

Неизвестен мусаленски пейзаж се появи в галерията.  

1995  

МАНОВ, Христо. Христо Зафиров Йончев – Крискарец. // М а н о в, Христо. Самоков. Художници. – С., 1995, с.130-132.

ЙОНЧЕВА, Мария. Рила в Творчеството на самоковските художници / Мария Йончева. // Р и л с к и  т у р и с т, 1995.

1999  

[Сто и двадесет] 120 години от рождението на Христо Йончев – Крискарец. // С л о в о, N 10, 17 май 1999.

Съдържа и: Живот в дати и мнения на видни художници и критици.  

РУЕНОВ, Руен. “Масларски” чества Христо Йончев – Крискарец / Руен Руенов. // Д е м о к р а ц и я, N 132, 25 май 1999.

ВАСИЛЕВ, Тодор. Крискарец огря галерия “Масларски” / Тодор Василев. // П р и я т е л, N 21, 27 май 1999.

Изложба по случай 120 г. от рождението му.  

ДИНЕВА,  Генка.  Изложба  на  Христо  Йончев  / Генка   Динева. // С е д м и ц а, N 80, 1 ноем. 1999.

Голяма ретроспективна изложба събра масла, акварели и ценни документи.

ВАСИЛЕВ, Тодор Възрожденецът от 20-ти век. Изложба на Христо Йончев – Крискарец / Тодор Василев. // П р и я т е л, N 44, 4 ноем. 1999.

1948

УГАРОВ, Григор. Рила в картонена кутия / Григор Угаров. // У ч и т. б о р б а, N 28, 23 септ. 1948.

Спомен за срещата с народния учител и художник Христо Йончев – Крискарец.

1969

НЕНКОВ, Васил. На Страшното езеро / Васил Ненков. // Т у р и с т, 1969, N 11, с. 22.

Спомен за Крискарец от 1936 г.

1971

ПАСПАЛЕЕВ, Леонид. Син на планината / Леонид Паспалеев. // С а м. к о м у н а, N 39, 25 септ. 1971.

Очерк за живота и творчеството на Крискарец.

ХУДОЖНИКЪТ на Рила. // Т у р и с т, 1971, N 9, с. 10.

Очерк за Крискарец.

ВЕСЕЛИНОВ, Йордан. Страшното езеро / Йордан Веселинов. // Е х о,  N 42, 22 окт. 1971.

1979

КАБРАНСКИ, Димитър. Отблясъци от Страшното езеро / Димитър Кабрански. // Т у р и с т, 1979, N 6, с. 17.

Спомен за певеца на Рила – Христо Йончев – Крискарец.

НЕНОВ, Иван. Крискарец в спомените на съвременник / Иван Ненов. // С а м.  к о м у н а, N 10, 17 март 1979.

Разказ на Наум Хаджимладенов.

1980

ДЖАМБАЗОВ, Любен. Старият художник : Стихотворение / Любен Джамбазов. // С а м. к о м у н а, N 36, 27 апр. 1980.

    Също и в: Есенни птици : Лирика. – С., 1994, с. 33.

1983

НЕНКОВ, Васил. Страшното езеро и неговия заслон / Васил Ненков. // Т у р и с т, 1983, N 8, с. 19-20.

Спомен и за неговия кръстник – художника Йончев Крискарец.

1990

ЧАКЪРОВ, Васил. Христо Йончев – Крискарец (1879 – 1950) / Васил Чакъров. // С а м. к о м у н а, N 34, 25 авг. 1990.

1991

ДИМОВ, Димо. Защо се казва Страшното езеро? / Димо Димов. // Е х о, N 13, 19 апр. 1991.

И за неговия кръстник – Христо Йончев – Крискарец.

1992

ЙОНЧЕВА, Мария. Планински дух или пришелец от Космоса / Мария Йончева. // Л ю б о с л о в и е, N 22, 30 май 1992.

Спомени на дъщерята на Крискарец за случки из Рила.

ЧАКЪРОВ, Васил. Христо Йончев – Крискарец. / Васил Чакъров. // Л ю б о с л о в и е, N 10, 7 март 1992.

1993

ЙОНЧЕВА, Мария. Йончевото езеро / Мария Йончева. // Е х о, N 14, 7 юли 1993.(krza-166)

Дъщерята на Крискарец възкресява спомена  за баща си и езерото носещо неговото име.

ЧАКЪРОВ, Васил. Христо Йончев – Крискарец / Васил Чакъров. // Л ю б о с л о в и е, N 47, 27 ноем. 1993.

1994

ЙОНЧЕВА, Мария. Пришелец от Космоса / Мария Йончева.// Е х о, N 8, 13 апр. 1994.

ЙОНЧЕВА, Мария. Художникът и минзухарите / Мария Йончева. // Л ю б о с л о в и е, N 13, 3 апр. 1993.

Малка пролетна приказка за Крискарец разказва неговата дъщеря.

1995

ЙОНЧЕВА, Мария. В архивите на художника / Мария Йончва. // Л ю б о с л о в и е, N 9, 3 март 1995.

ЙОНЧЕВА, Мария. При езерата на Крискарец / Мария Йончева. // Е х о, N 11, 24 май – 7 юни 1995.

1998

ЩЕРЕВА, Златка. На Ридо. // Щ е р е в а, Златка. Прозорец към деня : Разкази, спомени, импресии и пътеписи.   – С., 1998, с. 110-112.

Био-библиографският указател е съставен по случай 120 г. от рождението на Христо Йончев–Крискарец от Мирослава Мирчева – Читалищна библиотека Самоков.