Девически манастир „Покров на Пресвета Богородица“
Любимо място на самоковци и гости на града, известен и под името Бабите. Зад дебелите дувари времето сякаш е спряло, за да съхрани оня дух и атмосфера на Възрожденския Самоков, който безвъзратно си е отишъл. Създаването му през 1772 г. се свързва с името на Баба Фота, която дълги години е игуменка на манастира. През 1837 г. започва строителството на храма, осветен през 1839 г. Иконостасните икони са дело на Димитър Зограф, а в предверието на църквата може да се види стенопис на Покровителна Богородица, приписван на Захарий Зограф. И до днес тук се съхраняват мощите на св. Панталеймон и св. Сава Сръбски.
Храмовият празник е на 1 октомври – Покров на Пресвета Богородица. Манастирският комплекс е отворен за посещение всеки ден. Повече информация…
Бельова църква
Трудно се обяснява въздействието на най-стария християнски храм, намиращ се по пътя за Боровец.Тя е поредната самоковска църква, носеща името на Божията майка– „Рождество на прсв. Богородица“, но е известна повече като Бельова. Името идва от болярина Бельо, който я съградил около 1389 г. върху основите на късноантична базилика от IV-V в. Според най-ревностния и изследовател Стоян Пешов тя е затрупана с пръст около 1657 г. и остава скрита. Мухлясалите стенописи предизвикват преустройството през 1867-1869 г., за да блеснат под изкусните ръце на Никола Образописов и неговите помощници. Иконостасът също е дело на самоковски майстори дърворезбари, между които и Стойчо Фандъков.Чешмата, аязмото и нартексът са построени по-късно/От 1879 до 1891/.
Съхраняват се мощите на св. Симеон Самоковски, покровителят на Самоков.
През 2001-2006 г. в близост до църквата бе изграден Детски православен център. В уникалното пространство на Бельова черква някога са се провеждали големи събори около Великден и Рождество Богородично, а днес – част от тържествата за Празника на Самоков.
Църква „Свети Никола“
Издигната е в в средата на 19 в. и осветена на 26 октомври 1861 г., когато за пореден път е бил изгонен местния гръцки владика. Затова нейният градеж е символ на борбата за църковна независимост – от всички църкви в Самоков, тя е снай-високи и яки каменни стени, увенчанчана с три красиви купола.
Десетилетия наред е била гробищна църква, като в нейния двор са били погребани едни от най-големите личности на нашето Възраждане.Вместо обаче да се превърне в Пантеон, днес само паметна плоча напомня техните имена.
Байракли джамия – бисер на възрожденското изкуство
Единствената запазена джамия от 12-те, построени в Самоков през османското владичество. Паметник на културата от национално значение,днес тя е превърната в музей.
Нейната история и непреходна хубост преминават през няколко вековно преустройство, последното е в средата на 19. век при завръщането на Мехмед Хюсреф паша. Строена от български майстори, още върху незасъхналия хастар на мазилката те очертават основите на християнска църква, по-късно разпозната като църквата на Рилския манастир и поставят имената Христо, Коста и Иван.
Според някои изследователи това са самоковските зографи Иван Иконописец, Коста Вальов и Христо Йовевич. Според Анна Рошковска стенописната украса е сред най-високите постижения на Самоковската художествена школа и принадлежи на Христо Йовевич.
Сегашният ѝ красив вид дължим на реставрацията през 60-те г. на 20-ти век начело с арх. Никола Мушанов, а стенописите – на майсторството на Георги Белстойнев /Джони/, достоен продължител на традициите на самоковските зографи.
Голямата чешма – един от символите на Самоков
Единствената запазена от многобройните чешми в града, тя е издигната около 1660 г. с благоволението на управителя на султанската кухня Мехмед ефенди на площада в чаршията. Тя има по-щастлива съдба от несъществуващата вече в близост Часовникова кула, защото от 1928 г. е паметник на културата с национално значение и днес е емблема и символ на Самоков.
Тази чешма в мавритански стил според Константин Иречек изпълнява редица функции – има фонтан и клетка за птици, уникална каменна обеца и затова някои я наричат Чешмата с обецата.
И днес шурти вода от чучурите и, включени в градския водопровод. Някога водата е била доведена по дървени тръби от планината. Тя била вкусна и студена и затова и до днес се вярва: който пие вода от Голямата чешма, завинаги ще остане в Самоков.
