Бенковски се върна в Панагюрище. От там отиде във Ветрен. Свърши, каквото свърши там, след което с другария си Крайче Самоходов се отправи за Самоков. В джоба си носеше писмо от Христо Благоев, член от Пловдивския комитет, до Димитър Антикаров.
Христо Благоев родом от Самоков, преселил се в Пловдив, провървяло му и станал търговец на брашно. В Самоков имал двама добри приятели терзии: Никола Карамитов и Васил Дашин. Благоев кореспондирал с тях и така връзката им продължила доста време.
Когато Бенковски и Волов оъидоха за първи път в Пловдив с бай Иван Арабаджията от село Царацево придружава ги и Христо Благоев и Христо Търнев. След събитието на комитета в Пловдив, Благоев написва писъмце до двамата свои приятели в Самоков , като ги извества, че ще ги посети апостол. Дашин и Карамитов запитват Благоев кога ще дойде, на което получават отговора: „търговецът е пристигнал от Истамбул в Панагюрище и ще им отнесе панагюрски шаяк, който им бил много нужен”.
Не всякога и не всеки човек обаче, може да държи езика зад зъбите т.е. да пази тайна…
В Самоков по това време учител по турски в училището е Михаил Векилски – бивш чиновник – доносник при Дунавския валия Митхад Паша. Вълкът козината си мени, но нравът не. Така и Векилски, дошел в Самоков, взел да доносничи на властта за всичко, което чуе и види в Самоков. Ловджийски пес, на когото властта сигурно подхвърля по некоя коричка от трапезата си.
За кратко време той успял да влезе под кожата на Самоковските богаташи: Христо Манов и баща му Мано чорбаджи, Хаджистамови, Хаджигюрови, Сребърникови, хаджи Иванови и др. и покрай тях станал „приятел“ и с двамата терзии Дашин и Карамитов.
От дума на дума приятелите се отпуснали пред Векилски, че еди кога си ще дойде човек „търговец” на шаяк от Панагюрище. Векилски не закъснява веднага да донесе това в конака. Мюдюринът му стиснал ръката за благодарност и го поканил на по един юз ракия. Самоковските заптиета наострили уши при мисълта че ще хванат комита в конака си, потривали радостно ръце и чакали само думата на мюдюрина.
Заповедта не закъсняла: да се заварди три дена и ден и нощ пътя, който иде от Долна баня, тъй като комитата непременно ще мине по този път, идвайки от Ветрен.
Капанът е турнат. Остава само да дойде мишката да се хване.
Бенковски без да знае всичко това вместо по долнобанския път се насочва с Крайчо Самоходов към Костенец и оттам през Широката планина се спуска по река Бистрица към Бельова черква, влиза точно по полунощ в Самоков, малко в страни от митрополитската черква в двора на която е конака и тихо се вмъкват в двора на Димитър Антикаров, който трябвало да ги очаква. Антикаров предизвестен за предателството на Векилски не изчаква Бенковски и да слезе от коня си, мушка в ръката му кисия с пари и казва:
— Момче, предаден си! Бегай! А парите за оръжие.”
Разбрали работата, Бенковски и Крайчо връщат веднага конете в галоп по обратния път.
Източник: в. „Самоковска комуна” бр. 18/1966 г.