Бенковски в Самоков (по спомени и предания)

Бенковски се върна в Панагюрище. От там отиде във Ветрен. Свърши, каквото свърши там, след което с другария си Крайче Самоходов се отправи за Самоков. В джоба си носеше писмо от Христо Благоев, член от Пловдивския комитет, до Димитър Антикаров.

Христо Благоев родом от Самоков, преселил се в Пловдив, провървяло му и станал търговец на брашно. В Самоков имал двама добри приятели терзии: Никола Карамитов и Васил Дашин. Благоев кореспондирал с тях и така връзката им продължила доста време.

Когато Бенковски и Волов оъидоха за първи път в Пловдив с бай Иван Арабаджията от село Царацево придружава ги и Христо Благоев и Христо Търнев.  След събитието на комитета в Пловдив, Благоев написва писъмце до двамата свои приятели в Самоков , като ги извества, че ще ги посети апостол. Дашин и Карамитов запитват Благоев кога ще дойде, на което получават отговора: „търговецът е пристигнал от Истамбул в Панагюрище и ще им отнесе панагюрски шаяк, който им бил много нужен”.

Не всякога и не всеки човек обаче, може да държи езика зад зъбите т.е. да пази тайна…

В Самоков по това време учител по турски в училището е Михаил Векилски – бивш чиновник – доносник при Дунавския валия Мит­хад Паша. Вълкът козината си мени, но нравът не. Така и Векилски, дошел в Само­ков, взел  да доносничи на властта за всичко, което чуе и види в Самоков. Ло­вджийски пес, на когото властта сигурно подхвърля­ по некоя коричка от трапе­зата си.

За кратко време той ус­пял да влезе под кожата на Самоков­ските богаташи:  Христо Манов и баща му Мано чорбаджи, Хаджистамови, Хаджигюрови, Сребърни­кови, хаджи Иванови и др. и покрай тях станал „приятел“ и с двамата терзии Дашин и Карамитов.

От дума на дума прияте­лите се отпуснали пред Ве­килски, че еди кога си ще дойде човек „търговец” на шаяк от Панагюрище. Ве­килски не закъснява веднага да донесе това в конака. Мюдюринът му стиснал ръ­ката за благодарност и го поканил на по един юз ра­кия.  Самоковските заптиета  наострили  уши при мисълта че ще хванат комита в конака си, потривали радостно ръце и чакали само думата на мюдюрина.

Заповедта не закъсняла: да се заварди три дена и ден и нощ пътя, който иде от Долна баня, тъй като комитата непременно ще мине по този път, идвайки от Ветрен.

Капанът е турнат. Остава само да дойде мишката да се хване.

Бенковски без да знае всичко това вместо по дол­нобанския път се насочва с Крайчо Самоходов към Ко­стенец и оттам през Широ­ката планина се спуска по река Бистрица към Бельова чер­ква, влиза точно по по­лунощ в Самоков, малко в страни от митрополитската чер­ква в двора на която е конака и тихо се вмъкват в двора на Димитър Анти­каров, който трябвало да ги очаква. Антикаров предизве­стен за предателството на Векилски не изчаква Бен­ковски и да слезе от коня си, мушка в ръката му кисия с пари и казва:

 — Момче, предаден си! Бегай! А парите за оръжие.”

Разбрали работата, Бенковс­ки и Крайчо връщат веднага конете в галоп по обрат­ния път.

Източник: в. „Самоковска комуна” бр. 18/1966 г.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *