Читалище “Христо Ботев” в с. Радуил
От създаването си до 11 март 1928 година читалището носи името на Самоковския Митрополит Доситей и се наименува читалище „Митрополит Доситей”, след тази дата то се преименува на „Христо Ботев”.
Читалището развива и обогатява културния живот в селото, запазва обичаите и традициите останали от нашите деди.
В културния календар на читалището са включени различни мероприятия свързани с обичаите и традициите на нашия роден край. Организираме и провеждаме концерти за Коледа и Нова година, за Деня на жената, за Великден, за 24-ти май и други. В тях вземат участие всички самодейни състави на читалището, ученици от училището и състави от съседните села и градове. Те изпълняват автентични песни от нашия регион, пресъздават на сцената на читалището различни обичаи, като „Седянка”, „Прошка”, „Бъдни вечер”, „Васильо” и др
Библиотека при Народно читалище „Христо Ботев-1903”, село Радуил, разполага с фонд от 13795 тома и всяка година го обогатява със закупени и дарени книги. Потребителите са 311, посещенията за изминалата година са 3430, а заетите библиотечни единици са 1373.През 2010 година библиотеката ни спечели програмата „Глобални библиотеки”.
Предоставени бяха:
- 3 бр. компютърни конфигурации
- 1 бр. мултифункционална машина
- 1 бр. мултимедия.Библиотеката работи с посетители от всяка възраст, те ползват компютрите, заемат книги, четат вестници и др.
С децата от селото се организират и провеждат различни мероприятия – четене на книги, беседване по различни теми, прожекции с мултимедията, отбелязване годишнини и др.
Страница от историята на Радиулското читалище
Образуването на читалището в Радуил съвпада с едно голямо събитие – съединяването на Княжество България с Източна Румеля.
Новата 1885 г. донася много радост на довчерашните въглищари, ковачи, дърводелци, горяни и земеделски стопани. Свободата събужда духовете и в това балканско селце, което до тогава било административно към Ихтиманска околия. – Татарпазарджишки окръг.
Преминали към Самоков радуилци черпят опит в културно отношение от свои стари приятели и съседи. Реализира се идеята дадена от първия радуилец – учител Иван Василиов, за създаване на читалище. През посочената година в кафенето на даскал Иван хаджи поп Стоилов се събират тогавашните селски интелигенти и някои по – будни селяни, а именно: главният учител от Самоков Георги Панов, свещеник Христо Чешмеджиев, майстор Василия (баща на учителя Иван), Коце Катраньов, Стоян Кривчов, кметът Лазар Хаджипопов и селяните Радуил Митов, Сотир Гьошев, Нато Дуинов, Никола Христов, Сотир Илчов, Нето Цветков, Ито Угринов, Лазо Трифонов, Младен Стоицов, Василя Величнов и собственикът на кафенето.
Те решават да създадат читалище, където да четат, да се самообразоват и да бистрят политиката. Възникнал спор за името на читалището. Едни предлагали да се нарече на името на Васил Левски, други на Христо Ботев, а трети на митрополита на Самоковската епархия Доситей, който помогнал да се открие през 1873 г. училище в селото и обществена сграда. Читалището било наречено „Доситей Самоковски”. Предоставено му било помещението на кафенето, където се състояло първото читалищно събрание.
Председател станал главният учител Георги Панов, подпредседател и библиотекар учителят Иван хаджи поп Стоилов, а секретар – касиер Коце Катраньов. С отпуснатите средства от митрополит Доситей са закупени книги, шкаф и е изработен печат в елипсовидна форма. Повечето от книгите били събрани от доброволното даряване на читалищните учредители. Същата година читалището започнало работа. То оказва решаваща роля за оформянето на мирогледа на младото поколение за образуване на социалистически кръжок през 1908 г. За съжаление тази културно – просветна организация в селото съществува до 1910 г.
След прекъсване от 18 години читалището е възобновено на 11 март 1928 г. с името Христо Ботев. Общо читалищните членове били 52. В ръководството му са избрани: председател – Антон Станков, учител – комунист,подпредседател – Илия Г. Примджанов, библиотекар – Борис Стоянов и касиер – Васил Христов, съветници – Борис Примджанов и Димитър Гьошев. Изработен бил нов печат, тъй като архивата на старото читалище била разнесена. Всички членове били снабдени с членски книжки, в които бил напечатен уставът на читалищата. Най – много книги (60 тома) подарил Стоимен Илчов, обявен за почетен член. Помещавало се в същото кафене, където работело първото читалище. За една година е преместено в къщата на Васил Христов по политически причини. Известно време се помещава в дума на Никола Милчев (сладкарницата).
Тогава кафеджия е Янко Иванов, а председател директорът на училището Атанас Кръстев. През 1938 г. от общинския съвет се отпуска за читалището една стая в старото училище „Кирил и Методий”. Там е инсталиран първият радиоапарат. Средставата са набрани от изнасяните пиеси и от дарения на селкоопа. Отговорник на бюфета у библиотекар е Димитър Муслийски.
След 9 септември 1944 г. отговорник на читалището става Костадин Лазаров. През 1947 г. то е преместено на долния етаж на къщата на Станко Попов до отчуждаването ѝ, а след това се настанява в къщата на Иван Милчев до срутването ѝ за строежа на новото читалище – голяма, модерна сграда, дело на народната власт. В нея има кинозала с 300 места, просторна сцена, място за оркестър, библиотечна зала с читалня. Новата придобивка за радуилци е реално покритие на техните мечти. Затова те с радост и вълнение очакват нейното откриване, което съвпада с честването на 50 – годишнината на партийната организация.
Георги БОЖИЛОВ, учител