Детски писатели

Юлия Спиридонова-Юлка е родена на 30.10.1972 г. в София, в семейството на художници. Работи като сценарист и райтър на свободна практика. Има над 400 заснети сценария, излъчени по БНТ. Автор е на няколко куклени поредици за “Лека нощ, деца” и на седмичното тийн предаване на БНТ “Здравей” – за интернет и електронни игри. Автор е и на приказни поредици за деца (сп. “Родители”, сп. “Диалог” – Холандия) и на куклена пиеса.

Публикувала е разкази в български литературни списания, но голямата й любов е литературата за деца. Издадени книги: “Гугулетата” (1999), “Приказки за гугулета” (2000), “Приключения с Джиго” (2003), романът “Любими Попътечо” (2007), спечелил конкурс на СБП. Романът за тийнейджъри “Тина и половина” (2009), първи роман от фентъзи трилогия “Страната на сънищата. “Любими Попътечо” (2009) и “Кръстьо, частен детектив”. “В Долната земя” (2009). На първите две книги е и илюстратор. Омъжена, с двама сина.

Емил Конрад е роден на 24 май 1989 г. в София. Качва първите си видеозаписи в интернет през 2006 г., когато е едва на 17 години, първоначално на английски език. Голяма популярност набира няколко години по-късно, когато, вече на български, в своите клипове започва да разказва по забавен и атрактивен начин за нещата, които му се случват в реалния живот. Снима в дома си и сам обработва видеотворбите си.

Създава различни персонажи, най-известният от които е Силвето, която изиграва сам. През пролетта на 2016 г. по данни на издателство „Егмонт България“ има над 320 хиляди фенове във Фейсбук, над 330 хиляди абонати в YouTube и над 18 във VBox7. Емо има и втори канал, който се казва MoreEmil, който достига 100 хиляди абонати, което дава на Кондрад втори сребърен бутон от YouTube.

Книги

• Нещата, на които не ни учат в училище, 2014
• Нещата, на които не ни учат в училище [НЕ] продължението, 2015
• #Сподели, Егмонт, 2016
• Изкуството да бъдеш мързелив, 2016
• Книгата на Силвето

Станислав Койчев, по-известен като Стан, е на 26 години. Завършва Националната търговска гимназия в Пловдив, откъдето е родом, със специалност „Икономика и мениджмънт“, след което продължава висшето си образование по мениджмънт в City Univerisity of Seattle и завършва като един от студентите с най-високи резултати.

Определя се като откровен перфекционист и човек на полярните емоции. Споделя, че от малък винаги е искал да въздейства на хората с това, което прави, и приема всяка трудност в живота си като предизвикателство, което му се дава с причина. Така се ражда и идеята да прави забавни видеа в интернет.

Първото му видео е качено на 17 март 2013 г., а Стан преминава границата от 100 000 абонати в YouTube през ноември 2016 г. В момента влогърът може да се похвали с близо 350 000 последователи и над два милиона гледания на видеата му месечно.

Дебютният му роман „Невидим“ оглавява класацията на верига книжарници „Хеликон“ за най-продавани заглавия през 2017 г. През 2018 г. излиза и неговото продължение – „Измамен“. Двата романа са носители на награда „Бисерче вълшебно“ в категориите „Мечтатели“ и  „Майстори“.

Дора Габе е родена на 28 август 1888 год. в гр. Добрич. Детските си години е прекарала в близкото до Добрич селище Харманлък, където баща й, известен общественик и публицист, емигрант от Русия купил свое имение. След гимназия в Добрич и Варна Дора Габе продължила образованието си в Женева и Гренобъл.

Дора Габе е една от най-известните ни поетеси за възрастни, но тя е любима авторка и на българските деца. За тях е написала чудесни книжки в стихове и проза като: „Звънчета”, „Най-обичам”, „През нашите очички”, „Звездица за тебе”, „Врани неразбрани” и много други. Книгите й са изпълнени с много обич към децата и семейството, истината и доброто.

Леда Милева е родена в София. Дъщеря е на Гео Милев. Завършва Института за детски учителки. Работи в Радио София. Дълго време е редактор на различни детски периодични издания. Пише предимно за деца и юноши. Автор е на книгите: “Заю на разходка” (1946), “Няма време” (1949), “Работна Мецана” (1954), “Мустакатият Иванчо” (1957), “Златоперко” (1965), “Влак-юнак” (1967), “Къде е хоботът на слона” (1983), “Зайченцето бяло” (1993) и др.

Валери Нисимов Петров (рожденото му име: Валери Нисим Меворах) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход,^[известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради “Пет приказки”.

Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 в Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години – в сп. „Ученическа мисъл“ (Русе) помества стихотворението си „Орелът“. Работи известно време в общината в Стражица. Следва химия в Софийския университет. Дипломира се в Свободния университет, (днес. УНСС), през 1928, където завършва дипломация. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и чуждестранни приказки и легенди.

С книгите на сладкодумния разказвач като „Приказен свят“ (1929 г.), „Ането“ (1938 г.), Тошко Африкански“ (1940 г.), „Житената питка“ (1948 г.), „Най-хубавата земя“ (1948 г.) и още много обичани и популярни произведения израстват поколения българи, а творбите му са преведени на повече от 50 езика.

Димитър Иванов Стоянов (роден на 18 юли 1877 г. (стар стил) в с. Байлово, починал на 3 декември 1949 г. в София), по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“.

На него е наречен град Елин Пелин, намиращ се близо до родното му село Байлово. Името на Елин Пелин носи морският нос Елин Пелин в Антарктика.

Ран Босилек (псевдоним на Генчо Негенцов) е роден в Габрово през 1886 г. Завършва Априловската гимназия и известно време е учител. Следва в Софийския университет, после в Брюксел (право). Редактор на популярното списание “Детска радост”. Автор е на “Косе-Босе” (1923), “Чик-чирик” (1925), “Патиланчо” (1926), “Баба Меца” (1928), “Патиланчо Данчо” (1929), “Палави ръчички” (1945), “Родна стряха” (1964) и др.