Един закъснял поклон

 

Поредният юбилей на най-известната българска композиторка /на 30 юли т. г се навършват 95 г. от рождението и/ Живка Клинкова отново ще отмине незабелязано. Или както казва Лада Брашованона „Отиде си от този свят самотна, почти забравена, едва ли от някого разбрана като човек и още по-малко изследвана като композитор“.

А всъщност родената в Самоков композиторка оставя огромно творчество във всички жанрове  – опери, 11 балета, над 250 песни, симфонии, кантати. Живка Клинкова е изтъкнат фолклорист с особен пиетет към старата самоковска песен. Завършва консерватория през 1947 г. Солидната и музикална подготовка се дължи на срещата и с най-изтъкнатите преподаватели по това време –  учи пиано при проф. Димитър Ненов, дирижиране при проф. Едмондо ди Веки и композиция при проф. Парашкев Хаджиев и проф. Веселин Стоянов. През 1951 г. заедно с Филип Кутев създават прочутият ансамбъл за народни песни и танци. За работата си там получава „Грами“ за плоча на ансамбъла под нейно диригентство. През 60-те г. отива на специализация в Берлин и остава да работи извън България чак до промените през 1989 г. -/може би това една от причините за нейната неизвестност дори в музикалните среди у нас/.

 

Безспорно делото на живота и е операта за светите братя Кирил и Методий, на нея отдава 20 г. от живота си. Лична приятелка със световноизвестния диригент Херберт фон Караян, тя му дава партитурата, но даже той не успява да я постави, защото операта е много сложна – с три хора, два оркестъра, три балета, 20 главни изпълнители и т. н. През 1986 г. в тя прозвучава концертно в град Бидгошч, Полша и това остава единственото представление. Всеки друг замисъл за поставяне в България досега се е провалял.

От няколко години съгражданина на Живка Клинкова г-н Димитър Слатински подема различни инициативи за поставяне на операта, засега без резултат. Неизвестна в България, Живка Клинкова обаче получава папска грамота от папа Йоан Павел II, а партитурата на операта се съхранява във Ватикана. През 1996 г. режисьорът Камен Костов прави филм за нея, излъчен на 24 май 1996 г. по БНТ. Филм прави и местния канал „Рила“ с интересни спомени на оперната певица Росица Тренкова, Михаил Янков и др. самоковци. Изцяло отдадена на музиката, тя не остави потомци, родната и къща пустее, вместо да е музей, няма улица на нейно име или поне музикално събитие. Както казва проф. Михаил Букурещлиев „Тази талантлива самоковка не заслужава такава съдба…“ Остава закъснелия поклон на всички, за които името на Живка Клинкова не е непознато!

 

Автор: М. Мирчева

Концерт в читалището в Самоков с ансамбъла за Самоковски песни на Живка Клинкова – от дясно Ив. Ненов и Живка

 

 

 

(1) Comment

  • димитър слатинско 22.07.2019 @ 12:10

    Диригентът и музиколог М. Юровски за операта „Св. Св. Кирил и Методий”
    от Живка Клинкова

    Операта „Св. Св. Кирил и Методий” представлява широкообхватна картина на епопеята на най-важния период в историята на славянския свят – създаването на славянската писменост. (…) Същността на музикалната стойност на операта се проявява в нейната хорална сфера. Използвайки познанието за някогашното пеене (както славянското, така и грегорианското), композиторката създава един необикновено звучащ суров, а същевременно и много изразителен музикален колорит. Хоралните партии удивляват със своите мащаби, със своите рядко срещани специфични мелодии, със своята рядко срещана музикална изразителност. (…)
    Главните действащи лица в музикалната сфера се характеризират с един певческо-декламаторски запис (от широките солови „запявания” до хоровата рецитация, т.н. Sprechstimme – говорящ хор, като нямаме предвид, естествено, рецитаторските партии. (…) Най-интересни са следните сцени: диспутът на Кирил и Методий с папа Адриан ІІ и триезичниците, изповедта на Методий в Рим, сънят (халюцинация) на Константин, в който с помощта на една инструментално-музикална форма – сюита – се характеризират седемте основни добродетели на човешкия живот: красивото, богатството, силата, страстта, плодовитостта, славата и мъдростта.
    Тези епизоди изглежда са взети от ръкописите на Кирил и Методий. Много изразителни са също така и характеристиките на женските образи – майката на Кирил и Методий, Мария и символът на Мъдростта – София.
    Много силно впечатление прави и финалът на операта – епилогът, в който Кирил и Методий се обръщат към Хора на съвременния свят: „Към вас, които ще живеете в далечното бъдеще”.

    Отзиви за операта „Св. Св. Кирил и Методий” в полския печат

    Филхармония „Поморска” в Бидгошч заема особено място в разпространението на познания за нашия общ културен генезис като славянски народи. Тази музикална институция е единственият в света организатор на цикъл конгреси, който се съпровожда от изпълнения на византийска музика, музика от славянското средновековие, както и църковна музика от източния и западен обред. Представят се и произведения, създадени в наше време и вдъхновени от общите ни начинания в исторически аспект. Пример за това е и първото полско изпълнение на великолепната „Кантата за Кирил и Методий” от Н. Соловьов през септември 1985 г., която направи голямо впечатление със своята простота, благородност, емоционален израз на текста, епически размах и изключителното изпълнение на хор „Ангелогласният” от София.
    Поради това Бидгошч посрещна с голямо удоволствие вестта за започналите приготовления за световната предпремиера на операта „Св. Св. Кирил и Методий” от Живка Клинкова. Композиторка е създала редица опери, балети, мюзикъли, симфонични сюити, камерна музика и песни, а също така и филмова музика. Носителка е на множество награди и отличия, което убедително свидетелства за връзката на нейното творчество с историята на нейния народ.
    Операта ще бъде представена в концертна версия от симфоничния оркестър на филхармония „Поморска” под цялостното художествено ръководство на директора Мечислав Новаковски, благодарение на чиято инициатива полската публика ще се запознае с достойнствата на музиката на Живка Клинкова и нейния артистичен подход към историческата мисия на Кирил и Методий.
    Инициативата на бидгошките филхармонисти е стимул за културната интеграция между нашите народи, тъй като се обсъжда представяне на подготвяното в Полша представление в София, както и в побратимения с Бидгошч български град Сливен.

    Хенрик Мартенка
    „Илустровани куриер полски”,
    Бр. 39, 15/16.02.1986 г.

    Превел: Божко Божков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *