Името на Любомир Малинов е емблематично за град като Самоков. Той е живата история на самоковския театър от средата на миналия век почти до наши дни. На 1 ноември – Деня на народните будители излезе книгата му „Из лабиринтите на паметта“ – изповед и вик срещу забравата. Той възкресява не само своя жизнен и творчески път, но и образа на оня безвъзратно изгубен Самоков. От босоногото детство през читалищната сцена първо като актьор, после и като режисьор, до професионалните театрални изяви – всичко това е описано в книгата не просто, за да сподели своите емоции, а да бъде мостът към всички млади хора, посветили се на изкуство. И в същото време да съхрани спомена за толкова самоковци, свързани с читалищния театър.
Където и да се намира, той носи в себе си родния град, и разбира се библиотеката, която определя като духовен център наред с Историческия музей и галерия „Масларски“.
„Общинската библиотека „Паисий Хилендарски“ е място, където знаят истинския смисъл на думата „духовност“. В моя живот тя влезе още от детските ми години и винаги е била мой верен събеседник, приятел и в най-широкия смисъл на думата – духовен наставник. Не вярвам в смъртта на книгата. Тя има своя енергетика, несравнима и незаменима от която и да е съвършена технология. Албена и всички нейни колеги създават не само възможност за достъп до ценна информация. Библиотечният фонд от книги, вестници и списания е богат и може да задоволи най-различни вкусове. Тук често се устройват изложби, правят се витрини, които постоянно се обновяват с напомняне за годишнини на големи личности и творци. Всичко това се прави не като дежурно задържение, а с вкус, култура и най-важното – с любов. Звучи сантиментално, но в това неизвестно накъде забързано време, където няма място за такъв лукс като чувствата – това е огромно достойнство. Свалям шапка пред тези служители на книгата не само заради тяхното умение да посрещат, да се радват на всеки, дошъл в библиотеката. Въпреки обидното им заплащане те вършат нещо изключително ценно и заслужаващо дълбоко уважение. В краеведския отдел с изумителна грижовност, която не може да се измери с пари, се пази паметта на града. С почти педантична упоритост се събира и съхранява информация за всички събития, свързани с най-различни области от живота на Самоков. Това е дейност заслужаваща най-висока оценка и признание. Не съм сигурен, че винаги го получават, но това не ги притеснява и продължават да вършат безшумната си работа и с абсолютно право са третия духовен център на града.
Имам лична библиотека с неслучайно подбрани книги и бих желал да я подаря на Общинската библиотека. Познавам и други самоковци с много стойностни книжни сбирки, които биха искали да направят същото. Проблемът е един – няма място. Убеден съм, че в Самоковската община има хора, които биха помогнали да не се изхвърлят ценни, грижливо и с любов събирани книги в кофите за боклук. Ще бъде подигравка за град като Самоков с неговото място в културната история на България. (Както току-що се случи с архива на г-н Георги Михайлов).”