16 май 1876 година. Дванадесетият ден от както батачни бяха провъзгласили своята свобода и независимост и четвъртият ден от кървавата баташка драма. Назад останаха тържествените мигове и дни на провъзгласената свобода, дните на опиянение и възторг, веселията и хората на ликуващия народ, назад останаха, като нещо далечно и низките до земята поклони на чепинските бейове, които паднаха на колене, признаха свободата на Батак и просеха милост. Настъпваше четвъртият ден, откакто непокорните бяха превърнали всяка къща и педя земя в крепост и я обливаха с потоци от кръв, за да защитават честта си и своето българско име. Батак със седемстотинте къщи бе превърнат в пламъци и пепелища, по- голямата част от народа бе загинал. Останали бяха само последните крепости на родопския градец – училището „Кирил и Методи” и църквата.
Башибозуците напъваха от всички страни с бясна ярост. Запалените факли обливаха с пламъците си вече и самото училище. Вратите бяха залостени и пред тях се тълпяха най-много от ордите. Отвътре едва, едва се дочували само гласовете на поп Ненчо и учителя Тонджоров, който издавал последните заповеди:
Първите ще загинат, а другите ще пробият и ще избягат … и се хвърлил сред тълпата от ятагани.”
В ръцете си държал само един нож, с който повалил първите няколко башибозуци, други го хванали, обезоражили и повели към моста, в бъркотията, извадил ятагана на единия от стражите и съсекъл и двамата, други след това го съсекли и още агонизиращ го хвърлили в пламъците на горящото вече училище. Така прахът му се смесил с този на изгорелите невръстни деца и майки.
Кой беше този изключителен учител, който учеше народа не само как да чете и пише, а и как да мре?
Димитър Христович Тонджоров е роден в Самоков около 1820 – 25 година. Бил брат на известния Николай Христович, ученик на Неофит Рилски и учител в Пловдив и Кюстендил; имал и друг брат – Ангел, също учител. Детските си години прекарал в родния си град и живеел при по – големия си брат Николай. Негов съученик бил Натанаил Стоянович, известен по – късно като Пловдивски и Охридски митрополит. Двамата продължили образованието си в Русия, където завършили духовно образование в гр. Киев. В Русия Тонджоров се запознава с Тургенев, няколко години след това го свързва и с великия френски писател и общественик Виктор Юго. Ето какво разказва по този повод внукът на Тонджоров, 77-годишният Любен Чакъров:
Около 1851—52 година дядо ми (Д. Тонджоров) тръгва със специална мисия из Европа. Посетил много европейски центрове и видни личности и от там отива в Париж при Тургенев, който го запозна- ва с Виктор Юго. Юго и Тур- генев приели с голямо желание благородната мисия на Тонджа- ров за помощта и освобождение- то на България. Предполагам, че срещата между Юго, Турге- нев и Тонджоров станала на о-в Геризей в Лиманша около 1851 —52 г. Майка ми казваше, че срещата станала в една хубава гора, където събрали много ох- лови и дядо ги готвил. Те се събирали често на срещи, закуска и обяд, където и Виктор Юго често пъти им показвал своето майсторство при готвене на картофи”.
След мисията си из Европа, Димитър Тонджоров се връща обратно в Русия и се включва като доброволец в Руско – турската война (1853 – 56 г.). За проявен героизъм при Севастопол, той получил орден, който по – късно близките му загубват в Самоков.
Около 1856 – 57 г. Тонджоров се завръща в Самоков. Баща му вече бил умрял. Никой не го познал. Бил облечен в Руска униформа – панталон в ботушите и отгоре куртка на кръста, стегната с шнур. Вълнуваща била срещата му със скъпата му майка, която не само, че не го познала, но го и била прежалила. Убедила се, че е родният ѝ син, едва когато ѝ показал черната брадавица – основният белег на дясното рамо. Тонджоров се оженил в Самоков и няколко години след това си построил и малка къщичка на река Бистрица.
Класното училище в Брезник
КЛАСНОТО УЧИЛИЩЕ – стара къща с възрожденска архитектура, реставрирана през 80-те години на миналия век. Архитектурен и исторически паметник от местно значение. В нея се е помещавало класното училище, открито през 1839 г. Първият учител е бил Димитър Тонджоров.
След това той става учител в Брезник. Имал вълшебен глас и създал с учениците хор от български и руски песни. От тук е бил уволнен за революционна дейност, след което през 1875 г. става учител в Батак.
В спомените си дядо Любен Чакъров разказва и следното:
Дядо ми бил във връзка с революционния комитет в Букурещ, а така също и с ревплюционерите в Русия. В къщата си в Самоков, той посрещал на два пъти Бенковски и Волов”.
Трескави били дните на подготовка за въстанието. Тонджоров е в първите редици начело с Горанов, който е душата на баташките въстаници. Двамата обикалят заедно различни градове за оръжие и приготвяне запаси от храна. Самото училище превръща в оръжейна. Тук децата започнали да копаят избеното помещение склад за обществените храни и оръжие, започнали да леят куршуми, учили се на български революционни песни и пр. Това им завещава той още при идването си:
Аз няма да ви уча само на азбука, а и как да леете куршуми, за да се освободим от турско иго…”
Историческото „Кърваво писмо” не достига до Батак. Радостната вест за вдигане на въстанието донесли жителите на Батак… Батачани вдигнали въстание посред нощ на 21 срещу 22 април.
В тия решителни дни, учителят Тонджоров организирал учениците, които с факли и песни разнасяли радостната вест по целия Батак, а следващите дни обикаляли позициите и заедно с въстаниците пеели революционни песни за края на тиранията и изгряващата свобода.
Автор: Христо МАНОВ, уредник на Исторически музей в Батак
Източник: в. „Самоковска комуна”, бр. 18/1966 г.
Снимка: Исторически музей гр. Самоков