На 10 февруари т. г. Зафир Йончев или Зефо, както го наричаха в Самоков, щеше да навърши 95 г.
Името му е знаково за град като Самоков, за неговата културна атмосфера и художествени традиции. Детството му минава в махалата Крискър, откъдето е и псевдонима на баща му -художникът Христо Йончев и край езерата и върховете на Рила. Прадедите му са измежду най-известните самоковски родове, от които прихваща възрожденския дух и той не го напуска до сетния му дъх на 14 декември 2006 г. Помня го на една изложба облечен в доламата на своя прадядо Димитър Смрикаров – как само му прилягаше! Зафир Йончев бе и е живата връзка между високите пориви на Възраждането, чийто център е Самоков, и съвременното изкуство. Неслучайно Васил Чакъров го нарича „Първогражданин“ на Самоков. През 1953 г. завършва Художествената академия при проф. Веселин Стайков, в току-що основания графичен факултет, в съседство е ателието на Илия Бешков…Същата година се връща със сребърен медал от Букурещ и става член на Съюза на художниците. От 1954 до 1972 г. е преподавател, през 1967 г. става организационен секретар на СБХ и такъв е до пенсионирането си през 1989 г.
През 1973 г. създава Графичната база в Самоков, заслужил художник от 1975 г. Не е ясно кога е успявал да рисува, но творчеството му е огромно и отдавна се е превърнало в класика. Черно-бялата графика е неговото верую, историческата тема – неговата стихия. Изключителни постижения в дърворезбата и линолеума – „Хоро“, „Мальовица“… С простия обущарски нож, като някогашните гравьори от Самоковската школа, той постига изключително въздействие на работите си. Те и днес, напук на всички модни течения, стоят достолепно и респектиращо.Колко художници могат да се похвалят, че са дарили цяла изложба /Ботевград, 1985/ или пък над 100 творби на родния си град?! Да си спомним и сведем глави пред делото на този „духовен апостол“, както го бе нарекъл Светлин Русев и да кръстим поне една улица на негово име!
Автор: Мирослава Мирчева
(2) Comments