Сарафската къща – чудната история на семейство Арие

сарафската къща

Историята е твърде романтична,за да ѝ се доверим изцяло. Господин Моше Авраам Арие живял във Виена със своите трима сина. Те били много красиви, но единияя от тях притежавал извънредна хубост. Красавецът един ден бил срещнат по улиците на императорския град от самата императрица Жозефина. Замаяна от неговата красота, тя наредила на своите телохранители да го приберат в двореца. Два пъти в деня го посещавала самата Жозефина. На тези грижи се възпротивил императорът и през 1744 г. цялото семейство Арие било изгонено от световния град и се заселило в града Видин на Османската империя.

семейство Арие

На Арие наистина било отредено да живеят в дворци, но тази привилегия те сами си извоювали, достигайки завидно благосъстояние. Започнали с търговия, но скоро кърджалийските размирици ги прокудили от дунавския град. Единият от членовете на фамилията Авраам Моше Арие идва в София, където бил забелязан от аяна на Самоков Ахмед Емин Ага.  Емин Ага не само станал причина Арие да дойде в Самоков, но го подпомогнал с пари и му отстъпил една от своите къщи. Защото, както твърди хроникьорът, по това време в Самоков нямало кой да търгува с манифактурни стоки. Наследниците на стария Арие развили още по – голяма дейност в Самоков. Търгували с желязо, шаяци и кожи. Закупували десятъка на цели окръзи – Самоков, София, Ниш и Призрен.

От средата на 19. Век били собственици на няколко мадана и мислели вече за построяването на модерна доменна пещ за добив на стомана. От Виена пък закупили 100 чарка за гайтан. Търговията им се простирала по панаирите на Узунджово и Серес, Солун и Македония. Но на всичко това те гледали като на странични дела. Най – много обичали да разменят монети и да дават пари под лихва. Както признават, „търговията с валутите (старите монети) била много чиста и приятна”, „и който има нужда от пари, прибягвал само до нас”. От 1844 г. започнали да ги наричат „сарафите”, вместо Арие. Те имали своя търговска къша в Цариград, както и кредит в много европейски страни.

През 1858 г. братята Арие станали инициатори за построяването на Синагогата, затова на външната врата със златни букви стоят имената на Йеуда, Габриел и Авраам Арие.Още по – дивни били къщите на Арие, които по един своеобразен начин се вписвали в хармонията на възрожденския Самоков. „Те всички бяха много големи и всички с градини, чешми, дървета”. В къщата на Челеби Йеуда имало водоскок в голям салон. В домът пък на Давичоначи имало такъв водоскок, чиято вода се издигала на 10 м височина. През 1866 г. за къщата на Челеби Авраам бил доведен инженер от Пловдив, зидарите също били от Пловдив, а архитектът бил майстор Стефан от Одрин. Къщата била на два етажа, с голям салон и два по – малки. Големият салон бил повдигнат и приличал на кубе. „Всички салони боядисаха с блажна боя, всеки един в отделен цвят. Мебелите пък били от Виена, от най – доброто и най – красивото. И така беше много добре поставена и подредена като един малък дворец. Всички посещения и банкети, които той устройваше на валиите и пашите, идващи в Самоков, ставаха в тия салони”.

 

Днешната „Сарафска къща”, единствената останала от това удивително строителство, е една от малките – с площ от 380 кв.м. Макар и с по – интимен, жилищен характер, тя е най – яркият представител на т.нар. градска симетрична или „пловдивска” къща.

Щест големи стаи и три друго с по – малки размери, разположени около вестибюла, съставляват единствения етаж на къщата. Всички те са с богата вътрешна украса, със сложно профилирани орнаменти и резбарски мотиви. По тези елементи къщата подсказва пряко сходство със съседната Синагога. Външната архитектура на сградата отговаря на симетричното ѝ разпределение. Фасадите са спокойно и хармонично репени.

Димитър БАЛАБАНОВ

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *